24.01.2008 г., 9:57

Още мъдрост от източни притчи

4.3K 0 35

 

 

 

                                  При Учителя Докуон дошъл монах,

                           бил умен и със самочувствие богат.

                           Пред Учителя мъдър решил да покаже

                           знания, опит и своята мъдрост даже:

                           - Не съществуват Буда, нито битието,

                           няма ни радост, ни болка в сърцето.

                           Нищо не можеш да дадеш и получиш

                           и няма смисъл на мъдрост да се учиш.

                           Истинската и ясна природа на нещата

                           без заблуждения се явява пустотата.

                           Слушал Учителят спокойно и тихо,

                           пушил си лулата и се усмихвал хитро.

                           Щом свършил монахът своята тирада,

                           учителят го ударил силно по главата.

                           Обиден, монахът изпаднал във ярост,

                           неразбиращ защо Учителят го ударил.

                           Отговорил Учителят както подобава

                           на гнева на монаха с кроткост и благост:

                           - Щом нищо не съществува и светът е измама,

                           от къде се взе този гняв във душата ти тогава?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...