24.01.2008 г., 9:57

Още мъдрост от източни притчи

4.3K 0 35

 

 

 

                                  При Учителя Докуон дошъл монах,

                           бил умен и със самочувствие богат.

                           Пред Учителя мъдър решил да покаже

                           знания, опит и своята мъдрост даже:

                           - Не съществуват Буда, нито битието,

                           няма ни радост, ни болка в сърцето.

                           Нищо не можеш да дадеш и получиш

                           и няма смисъл на мъдрост да се учиш.

                           Истинската и ясна природа на нещата

                           без заблуждения се явява пустотата.

                           Слушал Учителят спокойно и тихо,

                           пушил си лулата и се усмихвал хитро.

                           Щом свършил монахът своята тирада,

                           учителят го ударил силно по главата.

                           Обиден, монахът изпаднал във ярост,

                           неразбиращ защо Учителят го ударил.

                           Отговорил Учителят както подобава

                           на гнева на монаха с кроткост и благост:

                           - Щом нищо не съществува и светът е измама,

                           от къде се взе този гняв във душата ти тогава?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...