19.08.2009 г., 21:52

Още секунда ден или нощ

1.1K 0 0

Плач и стъпки на изгубени съдби,

светлината пълни широките очи.

Излива се смях

и след това някой шепти,

приплъзват се словата,  

облечени в сълзи.

Пленени от нощта

и след това изгрев чакат.

Тихи писъци в далечина -

откога те чезнат в мрака.

 

Но връща се странника

и взима това, което му принадлежи.

Могъща е сянката,

от която той краде искри.

Влачи се капка дъжд

и пристъпва той отчаяно,

а от сърцето му разядено

пада бавно капка кръв.

 

Сенките измамени

обръщат се

и виждат все

в празни очи

мъртви души.

До кога ще чезнат още в мрака?

 

Плътни сълзи и стъпки без следи.

Прелива смехът

и след това някой крещи.

Изплъзват се словата,

облечени в искри.

Пламъци изгарят вещ след вещ,

сенките танцуват

танц зловещ.

Свещ изтляла, разтопена от танца

горещ.

Крясък.

 

И след това полъх свеж.

Светлините си играят със очите заслепени.

Стават вече, а онези, от сън лишени,

започват отново уморени.

Напред към делника светъл

или сив.

Ако могат, усмивките са съживени.

Слънцето и против.

Колко още нощи ще вземе,

но идва утрото с всички проблеми .

Те сливат се,

красиво е!

Странни сенки в битка бият се

за още миг

ден или нощ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...