Плач и стъпки на изгубени съдби,

светлината пълни широките очи.

Излива се смях

и след това някой шепти,

приплъзват се словата,  

облечени в сълзи.

Пленени от нощта

и след това изгрев чакат.

Тихи писъци в далечина -

откога те чезнат в мрака.

Но връща се странника

и взима това, което му принадлежи.

Могъща е сянката,

от която той краде искри.

Влачи се капка дъжд

и пристъпва той отчаяно,

а от сърцето му разядено

пада бавно капка кръв.

Сенките измамени

обръщат се

и виждат все

в празни очи

мъртви души.

До кога ще чезнат още в мрака?

Плътни сълзи и стъпки без следи.

Прелива смехът

и след това някой крещи.

Изплъзват се словата,

облечени в искри.

Пламъци изгарят вещ след вещ,

сенките танцуват

танц зловещ.

Свещ изтляла, разтопена от танца

горещ.

Крясък.

И след това полъх свеж.

Светлините си играят със очите заслепени.

Стават вече, а онези, от сън лишени,

започват отново уморени.

Напред към делника светъл

или сив.

Ако могат, усмивките са съживени.

Слънцето и против.

Колко още нощи ще вземе,

но идва утрото с всички проблеми .

Те сливат се,

красиво е!

Странни сенки в битка бият се

за още миг

ден или нощ.