19 ago 2009, 21:52

Още секунда ден или нощ

1.1K 0 0

Плач и стъпки на изгубени съдби,

светлината пълни широките очи.

Излива се смях

и след това някой шепти,

приплъзват се словата,  

облечени в сълзи.

Пленени от нощта

и след това изгрев чакат.

Тихи писъци в далечина -

откога те чезнат в мрака.

 

Но връща се странника

и взима това, което му принадлежи.

Могъща е сянката,

от която той краде искри.

Влачи се капка дъжд

и пристъпва той отчаяно,

а от сърцето му разядено

пада бавно капка кръв.

 

Сенките измамени

обръщат се

и виждат все

в празни очи

мъртви души.

До кога ще чезнат още в мрака?

 

Плътни сълзи и стъпки без следи.

Прелива смехът

и след това някой крещи.

Изплъзват се словата,

облечени в искри.

Пламъци изгарят вещ след вещ,

сенките танцуват

танц зловещ.

Свещ изтляла, разтопена от танца

горещ.

Крясък.

 

И след това полъх свеж.

Светлините си играят със очите заслепени.

Стават вече, а онези, от сън лишени,

започват отново уморени.

Напред към делника светъл

или сив.

Ако могат, усмивките са съживени.

Слънцето и против.

Колко още нощи ще вземе,

но идва утрото с всички проблеми .

Те сливат се,

красиво е!

Странни сенки в битка бият се

за още миг

ден или нощ.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...