Още съм тук!
Златното лято с тебе отмина,
ти се обърна и просто замина.
Още морето изглежда си същото,
някак обаче е сякаш намръщено.
Ти ли разплака морето, кажи,
за да бушува със тъжни вълни?
Сбогом не каза и тръгна без звук,
а на брега аз все още съм тук!
Морската пяна танцува с тъга,
морето си блъска вълните в брега.
Миди,черупки самотни лежат,
тъжните чайки само кръжат.
Ти ли разплака морето кажи,
за да бушува със тъжни вълни?
Сбогом не каза и тръгна без звук,
а на брега аз все още съм тук!
Вълните донасят твоята песен,
вятърът вече нашепва за есен.
Пясъкът още стъпките помни,
а в сърцето-рани огромни!
Ти ли разплака морето кажи,
за да бушува със тъжни вълни?
Сбогом не каза и тръгна без звук,
а на брега аз все още съм тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Krasimir Nikolov Всички права запазени
