Още те обичам
ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ
Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“
Аз ще отвърна: „То е Божествено.“
Сърцето, от болките изтръпнало,
ти връщаш отново в равновесие.
Не мога с ръцете си да те прегърна.
Не мога да те целувам до забрава.
Очите ти със слънце да обгърна.
Страстно да се любим в жарава.
Оставаш завинаги оня – чуждия,
но до смърт само мой в съня ми,
в зората – роса от погледа - тъжния
и образ призрачно светъл в деня ми.
Имам ръцете ти, които ме докосват,
очите ти, в които тихо потъвам,
сълзата ти с нежна ласка изпросена.
На кръст душата си разпъвам.
Отдавна косите ми посребряха,
но твоите за мен още са си черни,
каквито някога най-свидни ми бяха
в дните любовни, макар и неверни.
Но това ме прави и на дъното жива.
Изтръгва ме от лапите на безразличие.
Понякога дори съм мъничко щастлива,
защото знам, че още... още те обичам.
05 12 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени