11.12.2021 г., 22:11

Още те търся

555 0 0

В сенките е по-студено от студената зима,

мраз довяват с буреносен леден дъжд,

мен и ураганите ме бият със плесници,

а в сърцето болката ми е изсъхнал стрък. 

 

През ехото едвам намирам тясната пролука,

дето моля се да срещна твоя силует,

в душата ми цари разруха яростна и глуха,

докато светът около мене се тресе, тресе.

 

Търся те, но не намирам друго,

освен прашинки финен прах,

проблясват тук-таме фосфени бели,

но ти не си и съм загубена във тях.

 

Ще те намеря някой ден,

ако ще земята с опакото да обърна,

вечно ще те търся, мой любими,

теб и твойта топлолика същност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Раунд-Дев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...