В сенките е по-студено от студената зима,

мраз довяват с буреносен леден дъжд,

мен и ураганите ме бият със плесници,

а в сърцето болката ми е изсъхнал стрък. 

През ехото едвам намирам тясната пролука,

дето моля се да срещна твоя силует,

в душата ми цари разруха яростна и глуха,

докато светът около мене се тресе, тресе.

Търся те, но не намирам друго,

освен прашинки финен прах,

проблясват тук-таме фосфени бели,

но ти не си и съм загубена във тях.

Ще те намеря някой ден,

ако ще земята с опакото да обърна,

вечно ще те търся, мой любими,

теб и твойта топлолика същност!