Осил
На различни езици говорехме с теб.
Бе скъперник на думите, дядо.
Срещу делника виеше, сам и свиреп.
А неделите срещаше хладен.
Твоят татко, животът, те беше калил —
(но лишил те от бащино рамо)
на света да си в лапата остър осил,
да залостиш ума си отрано.
Сякаш нямаше друго в безцветния филм,
само брадвата, волът... И баба.
Бил си някога спретнат жених и любим,
но останал двубоят за хляба.
Бе в очите на хората "опак човек",
"Панагюрски инат", "темерутин".
И помръкнал бе взорът ти в пътя нелек,
на мечтите ти покривът — срутен.
Та и нас ни посрещаше смръщен, суров.
А в гласа ти живееше буря.
Всички мислехме — в теб не вирее любов.
Но била е превзета от бурен.
Баба вечно плевеше. С усмивка, с тъга.
Като нея мечтаех да стана!
А от теб се страхувах почти... Но сега
си ми дваж незатворена рана.
Че не се донаучих зад мрачния лик
да долавям и болките, дядо.
И да знам, че е грижа на твоя език
да гълчиш, че съм "Улаво, младо!"
Че и ти не научи — след баба съвсем
те овърза в пашкул самотата —
да се радваш на слънцето, новия ден.
И на детския глъч зад вратата.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Суровият живот отглежда сурови на пръв поглед хора. Отвътре са деца, копнеещи за топла дума. Благодаря, че прочетох.
-
Аплодисменти!
-
Маминка (прабаба ми) беше същата. Никога не ни удари, но и никога не ни погали. Всичко, което знам за готвене, зимнина и пр. е от нея.
-
Тук събирателен образ на дядо и прадядо се получи, но точно това имах нужда да кажа - сега ги разбирам. Благодаря!
-
Всички помним поне по един такъв екземпляр - я баба, я дядо... Само че трябва да пораснем, да научим по нещо за и от живота, за да ги разберем.
-
Преди години, някога, когато гледах на хората като на такива и онакива, запомних едни думи от един дядо "Е не можа ли премълчиш!". Сега вече разбирам колко са мъдри, мъдър човек е бил той!
А ти пишеш прекрасно! -
Понякога най-сурово изглеждащите хора имат душа от памук.
Прекрасен стих, Пепи! -
Външността често ни лъже за душата на хората. Понякога зад суровото лице се крие повече любов, отколкото зад сладникавите и празни физиономии. Благодаря за силната и стойностна поезия, която пишеш.
-
Разтърсващо, приказно, толкова истинско, че ме накара да настръхна докато четях!!! Твоят дядо ще се гордее с теб, Пепи, където и да се намира сега! Думите ти се подчиняват и те обичат, стават послушни и всяка намира най-точното мястото в стихотворната плетка, а това за мен е признак на майсторство и талант, които аплодирам!
Прегръщам те, очарована от Поезията ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
