elenabili (Елена Биларева)
297 2389
8.04.2011 г., 10:09 ч.

Ослепяла мълния 

  Поезия » Любовна
613 0 15

Видях те в скута на разцъфналата вишна,

където смутни светлосенките се гонят.

Видях те сънен. Спрях се. Спрях да дишам.

Дъхът ми беше глутница от спомени.

 

Стоях пред теб, а коленете ми – от гума.

Усещах борови шишарки под петите си.

А Слънцето изпрати лъч – печална струна

от своята цигулка. И разпитваше

 

с добра наивност, с поглед и безмълвно

кога и как погребах всички празници.

Дарих очи, които виждаха във тъмното

и паяжинния ти нрав, и маловажното.

 

Сега е Цветница, а аз отсякох вишната.

На нейно място нарциси покълнаха.

Отдалечих се и заплаках, ала скришом.

Наблизо падна ослепяла мълния.

 

 

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??