Особена обич
Обичам те, не ме вини
и среща между нас да няма,
от туй сърцето ме боли
и търся аз една промяна!
С какво ме впечатли не зная,
случайно те намерих аз
и тъй се скитам до безкрая
в студения навънка мраз!
Да не мисля аз за теб не мога,
да не пиша, как да стане ми кажи?
Ти за мен си като нежна дрога
и нека няма повече лъжи!
Ето аз стоя си в къщи сам
и мислите към теб летят,
защо така е вече знам,
те между нас ледът ще разтопят!
Аз радост имам от малките неща,
какво му трябва на момчето –
една обичаща и искрена жена,
подкрепяща го в битието!
Радост още искам да дадеш
и твойта болка да покажеш,
а от щастието си да не крадеш
и пречките по пътя да накажеш!
Очаквам среща между нас,
това от теб зависи мила,
не трябва да се ходи до Тексас,
за туй изисква се и сила!
Бъди щастлива и засмяна,
ти според мен го заслужаваш
и не се плаши от някаква промяна,
опитай да не съжаляваш!
(22-01-2005 г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Петров Всички права запазени
Получаваш 6+ 