22 ene 2005, 12:43

Особена обич

  Poesía
1.6K 0 2

Обичам те, не ме вини

и среща между нас да няма,

от туй сърцето ме боли

и търся аз една промяна!

                

С какво ме впечатли не зная,

случайно те намерих аз

и тъй се скитам до безкрая

в студения навънка мраз!

                  

Да не мисля аз за теб не мога,

да не пиша, как да стане ми кажи?

Ти за мен си като нежна дрога

и нека няма повече лъжи!

                 

Ето аз стоя си в къщи сам

и мислите към теб летят,

защо така е вече знам,

те между нас ледът ще разтопят!

                   

Аз радост имам от малките неща,

какво му трябва на момчето –

една обичаща и искрена жена,

подкрепяща го в битието!

                   

Радост още искам да дадеш

и твойта болка да покажеш,

а от щастието си да не крадеш

и пречките по пътя да накажеш!

                    

Очаквам среща между нас,

това от теб зависи мила,

не трябва да се ходи до Тексас,

за туй изисква се и сила!

                    

Бъди щастлива и засмяна,

ти според мен го заслужаваш

и не се плаши от някаква промяна,

опитай  да не съжаляваш!

                             (22-01-2005 г.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...