22 янв. 2005 г., 12:43

Особена обич 

  Поэзия
1257 0 2

Обичам те, не ме вини

и среща между нас да няма,

от туй сърцето ме боли

и търся аз една промяна!

                

С какво ме впечатли не зная,

случайно те намерих аз

и тъй се скитам до безкрая

в студения навънка мраз!

                  

Да не мисля аз за теб не мога,

да не пиша, как да стане ми кажи?

Ти за мен си като нежна дрога

и нека няма повече лъжи!

                 

Ето аз стоя си в къщи сам

и мислите към теб летят,

защо така е вече знам,

те между нас ледът ще разтопят!

                   

Аз радост имам от малките неща,

какво му трябва на момчето –

една обичаща и искрена жена,

подкрепяща го в битието!

                   

Радост още искам да дадеш

и твойта болка да покажеш,

а от щастието си да не крадеш

и пречките по пътя да накажеш!

                    

Очаквам среща между нас,

това от теб зависи мила,

не трябва да се ходи до Тексас,

за туй изисква се и сила!

                    

Бъди щастлива и засмяна,

ти според мен го заслужаваш

и не се плаши от някаква промяна,

опитай  да не съжаляваш!

                             (22-01-2005 г.)

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??