23.10.2014 г., 18:00  

Останах гол с едно сако

621 0 0

                                                       Останах гол с едно сако

                           

                                                         В този свят лъжовен

                                                         всеки става греховен

                                                         щом от правия път

                                                         отклони  се един път.

                 

                                                         Срещнах жена лукава

                                                         с поглед лукав от лукави очи.

                                                         В ръцете й изпаднах в забрава,

                                                         любовта й в пламъци ме изгори.

               

                                                         Изгоря в тази любов,

                                                         къщата, апартамента нов,

                                                         уютното семейно гнездо.

                                                         Останах гол с едно сако!

                            

                                                         Архаичната, истинска любов,

                                                         в света забързан, нов,

                                                         не се котира вече!

                                                         Мираж е честността, далечен!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...