Останах в белите пространства
Останах в белите пространства,
на изписания лист,
може би, да бях реда, на който пишеш,
но не можах да стана текста твой.
Исках да съм, аз забавната история,
някъде останах запетайка,
дори и точка в край на изречение,
не успях да отвоювам, като чест.
Там в полето, където нищо няма писано,
останах да очаквам своя ред,
поне в дата отбелязана,
можеше да се вредя...
Препрочитайки старата история,
дали ще зърнеш мен в бялото поле,
дали дълбоко в твоето съзнание,
няма малко петънце, със мен?!
Изписах хиляди тетрадки с теб,
а мен ме няма в твоя разказ, знам,
останах бялото пространство,
но пак ще чакам да ме прочетеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
