кумеца (Румен Ченков)
399 1922
26.11.2010 г., 23:24 ч.

Остани! 

  Поезия » Любовна
929 0 15

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ

ОСТАНИ!

– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Сърцето ми е в твоите ръце, 
защото, всъщност, ме намери ти…
И моят ден огромен ще расте,
за теб събрал най-ярките лъчи!

– Самотен бях, живота си ругах,
защото той към мене не поглежда.
Сега аз нещо простичко разбрах:
винаги е имало надежда!  

– И помниш ли, във парка те видях 
мечтите си как пръскаше в простора…
В очите ти надникнах и съзрях 
пътеката ни, водеща нагоре.

– Спомням си усмивката, гласа.
„Защо сте тъй самотен?” – ме попита.
Надникнах в две безкрайни небеса,
в които нашата любов бе скрита.

– Сърцата ни с красив камбанен звън 
в един туптеж завинаги забиха.
Поглеждам през прозореца навън –
сезоните във пулса им се скриха.
 
– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем, 
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

26 ноември 2010 г.
Русе – Стара Загора

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??