Остани!
Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ОСТАНИ!
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?
– Сърцето ми е в твоите ръце,
защото, всъщност, ме намери ти…
И моят ден огромен ще расте,
за теб събрал най-ярките лъчи!
– Самотен бях, живота си ругах,
защото той към мене не поглежда.
Сега аз нещо простичко разбрах:
винаги е имало надежда!
– И помниш ли, във парка те видях
мечтите си как пръскаше в простора…
В очите ти надникнах и съзрях
пътеката ни, водеща нагоре.
– Спомням си усмивката, гласа.
„Защо сте тъй самотен?” – ме попита.
Надникнах в две безкрайни небеса,
в които нашата любов бе скрита.
– Сърцата ни с красив камбанен звън
в един туптеж завинаги забиха.
Поглеждам през прозореца навън –
сезоните във пулса им се скриха.
– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.
26 ноември 2010 г.
Русе – Стара Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
