Весан (Ангел Веселинов)
529 763
10.12.2008 г., 20:09 ч.

Остани 

  Поезия » Любовна
578 0 3
Моя крехка любов,
в този град от бетон
и асфалт,
сред ръмжащото стадо
озверели коли,
под звезди от неон
аз те губя.
Безоките сгради
ще изтрият небето
(колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила),
от безкрая на твоите
светли зеници.
Мое мило момиче,
моя обич, ела
в моя сън, приюти се,
там е толкова тихо
и звездите са истински там...
Все едно, че години
косите сребриха,
щом те има в сърцето ми,
знам,
ще избягаме двама
от града вкочанен,
просто моля те само
да останеш до мен.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??