Остани
Моя крехка любов,
в този град от бетон
и асфалт,
сред ръмжащото стадо
озверели коли,
под звезди от неон
аз те губя.
Безоките сгради
ще изтрият небето
(колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила),
от безкрая на твоите
светли зеници.
Мое мило момиче,
моя обич, ела
в моя сън, приюти се,
там е толкова тихо
и звездите са истински там...
Все едно, че години
косите сребриха,
щом те има в сърцето ми,
знам,
ще избягаме двама
от града вкочанен,
просто моля те само
да останеш до мен.
в този град от бетон
и асфалт,
сред ръмжащото стадо
озверели коли,
под звезди от неон
аз те губя.
Безоките сгради
ще изтрият небето
(колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила),
от безкрая на твоите
светли зеници.
Мое мило момиче,
моя обич, ела
в моя сън, приюти се,
там е толкова тихо
и звездите са истински там...
Все едно, че години
косите сребриха,
щом те има в сърцето ми,
знам,
ще избягаме двама
от града вкочанен,
просто моля те само
да останеш до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
