Остани
Моя крехка любов,
в този град от бетон
и асфалт,
сред ръмжащото стадо
озверели коли,
под звезди от неон
аз те губя.
Безоките сгради
ще изтрият небето
(колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила),
от безкрая на твоите
светли зеници.
Мое мило момиче,
моя обич, ела
в моя сън, приюти се,
там е толкова тихо
и звездите са истински там...
Все едно, че години
косите сребриха,
щом те има в сърцето ми,
знам,
ще избягаме двама
от града вкочанен,
просто моля те само
да останеш до мен.
в този град от бетон
и асфалт,
сред ръмжащото стадо
озверели коли,
под звезди от неон
аз те губя.
Безоките сгради
ще изтрият небето
(колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила),
от безкрая на твоите
светли зеници.
Мое мило момиче,
моя обич, ела
в моя сън, приюти се,
там е толкова тихо
и звездите са истински там...
Все едно, че години
косите сребриха,
щом те има в сърцето ми,
знам,
ще избягаме двама
от града вкочанен,
просто моля те само
да останеш до мен.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
