Весан (Ангел Веселинов)
530 763
Dec 10, 2008, 8:09 PM

Остани 

  Poetry » Love
520 0 3
Моя крехка любов,
в този град от бетон
и асфалт,
сред ръмжащото стадо
озверели коли,
под звезди от неон
аз те губя.
Безоките сгради
ще изтрият небето
(колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила),
от безкрая на твоите
светли зеници.
Мое мило момиче,
моя обич, ела
в моя сън, приюти се,
там е толкова тихо
и звездите са истински там...
Все едно, че години
косите сребриха,
щом те има в сърцето ми,
знам,
ще избягаме двама
от града вкочанен,
просто моля те само
да останеш до мен.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??