Остани. За още две минути.
Не тръгвай. Още малко в тебе да погледам.
Не е нужно да говориш, стига ми дъха ти
да е на сантиметри от мене.
Остани. Знам, че за винаги не може,
но някой път умело ме излъжи,
че ако беше съвсем малко не толкова сложно,
в едно легло щяхме да спим.
Остани. Не ме целувай, погледни ме,
в ума си запечатай моите очи,
когато са мокри, малко преди сълзите.
Нищо друго, като това, че тръгваш, толкова силно не боли... ...