Остани
Остани. За още две минути.
Не тръгвай. Още малко в тебе да погледам.
Не е нужно да говориш, стига ми дъха ти
да е на сантиметри от мене.
Остани. Знам, че за винаги не може,
но някой път умело ме излъжи,
че ако беше съвсем малко не толкова сложно,
в едно легло щяхме да спим.
Остани. Не ме целувай, погледни ме,
в ума си запечатай моите очи,
когато са мокри, малко преди сълзите.
Нищо друго, като това, че тръгваш, толкова силно не боли...
11.08.2009г.
гр. Плая Дел Инглес
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
