Остани

Плахо прекрачи прага -

гузен, изстрадал, отчаян

застана пред мен.

А аз уморена от лутане

и трепетно чакане

пак те приех...

Искам от любимия

да усетя топлина.

В дългите нощи на самота

от студ зъзнех сама.

Да роши нежно косите ми,

както преди, и ми нашепва

какво съм за него в този миг.

Върху белега на раздялата

е наслоен спомена,

като печат на неудачите

в любовта, която беше "луда".

Горчилката да оставим

в нас някъде...

като утайката на кафе,

без която не можем.

Ако си отидеш отново

ще изпепелиш любовта.

Аз не съм лава застинала,

не съм печална стена -

любовта отразила.

Остани!

Въздухът без теб не ми стига.