Остани
736
0
1
Остани
Плахо прекрачи прага -
гузен, изстрадал, отчаян
застана пред мен.
А аз уморена от лутане
и трепетно чакане
пак те приех...
Искам от любимия
да усетя топлина.
В дългите нощи на самота
от студ зъзнех сама.
Да роши нежно косите ми,
както преди, и ми нашепва
какво съм за него в този миг.
Върху белега на раздялата
е наслоен спомена,
като печат на неудачите
в любовта, която беше "луда".
Горчилката да оставим
в нас някъде...
като утайката на кафе,
без която не можем.
Ако си отидеш отново
ще изпепелиш любовта.
Аз не съм лава застинала,
не съм печална стена -
любовта отразила.
Остани!
Въздухът без теб не ми стига.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
