29.06.2006 г., 11:36

Остани до утре

1.4K 0 3

Виждам в погледа ти светлината,
която изгаря ти душата,
виждам лудо влюбен си във мен,
дали във теб ще бада аз някой ден?!
Така си мил и нежен с мене,
но е трудно някой друг сърцето ми да вземе.
Моля те не си отивай,с мене стой до утре.
Моля те не си отивай,
аз ще те обикна.
Стой до мен притихнал в мрака,
дръж ме нежно за раката.
не тръгвай още,аз ще те обичам.
Подари ми цялата си обич и верен ми бъди,
и ако утре аз не те обичам си иди,
но до утре стой със мене,до утре само,
постои да се облегна на твойто рамо.
Не тръгвай още,аз ще те обичам,
подари ми цялата си обич и верен ми бъди,
и ако утре аз не те обичам си иди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ками Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БЛАГОДАРЯ за всяко ваше мнение!Искам да отбележа-не пиша тук за да ми ръкопляскат(това са глупости)пиша това което е на душата ми и това което извира от дълбините на сърцето ми.Не се правя на велика писателка,дори напротив.Знам колко велики поети има,а аз съм точно НИКОЙ.И един въпрос!Това значи ли,че немога,да нарисувам с простички думи чувствата напиращи в мен.Това ме успокоява и ми дава някъква сладка тръпка,че съм родила един стих,макар простичак,но от сърце!
    БЛАГОДАРЯ!
  • Поздрави!
  • Ками,поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...