9.06.2007 г., 20:39

Остани вечна

751 0 5
Рисувам теб и контурите ти.
Усещам влагата по кожата ти
и потъвам бавно в красота.
***
Бавно плъзгам нежността
по твоите очертания.
Остри връхчета графит
докосват кожата ти.
Настръхваш. Мислиш,
че те галя.
Но не.
***
Рисувам, плувам аз по теб.
Потъвам  в лепкавата сладост.
Подсилвам контурите ти.
И с щрих чертая
най-хубавите очи...
***
Ще извая това тяло,
и то в миг ще се увековечи,
ще оживее върху листа ми.

Посветено на Вяра Гунева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....