3.02.2019 г., 22:31 ч.

Остани във Младостта при мен! 

  Поезия » Любовна
303 2 4

Нарисувай ми приятелю Художник

         едно Море,

                               в което да удавя

на Любовта ми кученцата слепи!

 

Дано роденото от четка и триножник

в картината ти болката ми да измие

        от невъзможната

                                          жадувана, сълза

родена във очите на Любимата...

 

Очакваща от път да се завърна

през моите митарсва към Дома

Душата ми ридае в самотата -

наследство от бездушното и НЕ!

 

Наслада е нетрайна младостта!

И красотата само пепел е от роза -

жесток е с нея Вятърът студен!

 

Повяхва като цвете Любовта,

Поезията се превръща в тиха проза...

Любима, остани във Младостта със мен!

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е вопъл на безсилие на безнадеждната Любов, роден в стремежа И да продължи живота си напред.
    И цялата тази обречена битка се случва със всеки обичаш, на фона на Живота който колкото и да го стискаме, неминуемо изтича на капчици между пръстите ни.
  • В съзнанието ми е това което искаш да нарисува Художника.А то е вълнуващо.
  • Докосващо! Браво!
  • Много е хубаво! Поздрави!
Предложения
: ??:??