Остани при мен
Нарисувай ми приятелю художник
едно Море в което да удавя
на Любовта ми кученцата слепи!
Дано роденото от четка и триножник
в картината ти болката ми да измие
от невъзможната жадувана, сълза
родена във очите на Любимата.
Очакваща от път да се завърна
през моите митарсва към Дома
Душата ми ридае в самотата -
наследство от бездушното и НЕ!
Наслада е нетрайна младостта!
И красотата само пепел е от роза -
жесток е с нея Вятърът студен!
Повяхва като цвете Любовта,
Поезията се превръща в тиха проза...
Любима, остани във Младостта със мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
