6.06.2007 г., 9:47

Остани завинаги мой

989 0 0

Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ...

Признание получило едно сърце...
Прегърнато от другото сърце...
И час по час любовта се сгушва...
И като девически екстаз
даровете си по земята пръсва...

Обичам те... завинаги признавам!
Обичам те... на себе си в полунощ те завещавам!

Обичам те... смилълът намирам!

Обичам те... в теб себе си откривам!


Не искам вече маски и лъжи...

Нямам сили пак да плача...

Не искам фалшиви ласки и излъгани мечти...

Заклевам те! Не бъди на сърцето ми палача!


В тази мрачна нощ...

В черния разкош... себе си на тебе завещавам...

И точно в полунощ изпълни ме със страстния си покой!

Обичай ме! Не ме проклинай! Остани завинаги мой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...