Остани завинаги мой
Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ...
Признание получило едно сърце...
Прегърнато от другото сърце...
И час по час любовта се сгушва...
И като девически екстаз
даровете си по земята пръсва...
Обичам те... завинаги признавам!
Обичам те... на себе си в полунощ те завещавам!
Обичам те... смилълът намирам!
Обичам те... в теб себе си откривам!
Не искам вече маски и лъжи...
Нямам сили пак да плача...
Не искам фалшиви ласки и излъгани мечти...
Заклевам те! Не бъди на сърцето ми палача!
В тази мрачна нощ...
В черния разкош... себе си на тебе завещавам...
И точно в полунощ изпълни ме със страстния си покой!
Обичай ме! Не ме проклинай! Остани завинаги мой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.