6 июн. 2007 г., 09:47

Остани завинаги мой

995 0 0

Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ...

Признание получило едно сърце...
Прегърнато от другото сърце...
И час по час любовта се сгушва...
И като девически екстаз
даровете си по земята пръсва...

Обичам те... завинаги признавам!
Обичам те... на себе си в полунощ те завещавам!

Обичам те... смилълът намирам!

Обичам те... в теб себе си откривам!


Не искам вече маски и лъжи...

Нямам сили пак да плача...

Не искам фалшиви ласки и излъгани мечти...

Заклевам те! Не бъди на сърцето ми палача!


В тази мрачна нощ...

В черния разкош... себе си на тебе завещавам...

И точно в полунощ изпълни ме със страстния си покой!

Обичай ме! Не ме проклинай! Остани завинаги мой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...