Остаряхме
Остаряхме
Остаряхме, мамка му!
Дори не разбрахме кога…
Остаряхме, кой както можа …
Едни - след тридесетте
още побеляхме…
Други - след петдесетте …
Е, има и такива -
тъмнокоси старци
с набръчкани лица …
Природа! Какво да се прави?!
По-важно е, че повечето
остаряхме благородно,
с поглед благ и добра душа ...
Не позволихме с плътските промени
и душите да се променят.
Запазихме свежестта на поривите,
младостта на душите,
опазихме добродетелите,
не се прекършихме,
устояхме на бурите житейски,
останахме прави!
Така, както на младини си обещахме!
Да бъдем твърди,
Мъже да бъдем,
да останем „момчетата от махалата” ...
Защото влюбени сме в живота,
а не в сатаната …
И от опита, натрупан през годините,
разбрахме –
Че една е мисията ни на този свят -
Любов и обич да засеем,
да вдъхваме надежда, топлота,
на внуците си да завещаем
изконните човешки правила -
Мъже да бъдат,
да тачат род, Родина,
да не кършат кръст,
да не превиват гърбина…
Ами, това е Да! - остаряхме!
Мамка му остаряхме!
Дано и другите след нас да остареят!
Че някои от нас не успяха.
18.11.08
София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
Поздрави от мен