Остатък

31.10.2009 г., 0:53 ч.

Поезия » Любовна

785 0 2

Небето разблестя се синьокрило,
сурешно.
Горчи.
Като кафето ми.
Очите си отдавна съм измила,
но остатъкът ти
лепне по ръцете ми.
Не биваше! (повтарях си стрократно) -
капризите на нощното будуване
НЕ БИВАШЕ да се превръщат в залък,
непреглъщаем рано сутрин...
В СБЪДВАНЕ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Остатък

Искате да прочетете повече?

Предложения