17.05.2008 г., 12:56 ч.

Остава, което... 

  Поезия
845 0 14


Щастие беше! Усмихнато!
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?

Твърде вечен, единствено спомена
има смелост да носи духа
на това, що пониква от корена -
не най-сладката част, не плода!

А онези следи - по-горчивите,
дето парят със дъх на слана.
Но напред все в пътеките! Кривите!!!
Само там се садят семена.


© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??