Щастие беше! Усмихнато!
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?
Твърде вечен, единствено спомена
има смелост да носи духа
на това, що пониква от корена -
не най-сладката част, не плода!
А онези следи - по-горчивите,
дето парят със дъх на слана.
Но напред все в пътеките! Кривите!!!
Само там се садят семена.