Оставам твоя рицар верен
Да бях аз слънце, да огрея
градината ти с благодат –
в теб ябълките ще узреят
и ще разпръскват аромат.
Да бях пазачът на бостана
аз дините ти ще бера –
плодът е моята награда,
че от крадци ще те спася.
Да бях страна под юга късен,
а ти – смокиня на брега –
аз пак и пак ще те откъсвам,
нектарът ти да събера.
Но аз съм тук, на път вечерен.
В светът ти смея се, скръбя –
оставам твоя рицар верен
и с коня си към теб вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
