Да бях аз слънце, да огрея
градината ти с благодат –
в теб ябълките ще узреят
и ще разпръскват аромат.
Да бях пазачът на бостана
аз дините ти ще бера –
плодът е моята награда,
че от крадци ще те спася.
Да бях страна под юга късен,
а ти – смокиня на брега –
аз пак и пак ще те откъсвам,
нектарът ти да събера.
Но аз съм тук, на път вечерен.
В светът ти смея се, скръбя –
оставам твоя рицар верен
и с коня си към теб вървя.
© Иван Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
