Да бях аз слънце, да огрея
градината ти с благодат –
в теб ябълките ще узреят
и ще разпръскват аромат.
Да бях пазачът на бостана
аз дините ти ще бера –
плодът е моята награда,
че от крадци ще те спася.
Да бях страна под юга късен,
а ти – смокиня на брега –
аз пак и пак ще те откъсвам,
нектарът ти да събера.
Но аз съм тук, на път вечерен.
В светът ти смея се, скръбя –
оставам твоя рицар верен
и с коня си към теб вървя.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
