18.09.2010 г., 22:45

Оставане...

1.1K 0 2

Лицето ми го няма Днес,
ЛЮБОВ!
... а само празна Нежност
зее...

Ръцете ми ги няма Днес,
ЛЮБОВ!
... а само сухи клонки
в нозете ми копнеят ;(

Косите ми ги няма...
ДНЕС...
ЛЮБОВ!
... окапали листа са
под тялото на Есенна Бреза,
застинала на Праг самотен ;(

Едва прокрадва се
във мене Утрото сега
и всеки ден...
Небето ми чернее ли...
Чернее ;(

и стича се от него
чиста езерна вода,
която носи в себе си
Тъга...
ЖАЛЕЯ ТЕ, ЛЮБОВ!
ЖАЛЕЯ!!! ;(
И викам те да се завърнеш
от Смъртта...
И викам те...
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ!!!

Нозете си...
във каменна земя
Вкопах ;(
Заринах ги...
почти до колена...
ЗАЩО СА МИ!!! ;(
щом трябва да стоя...
В НЕМИЛОСТ ТУК...
Безлика...
мръзнеща Естрела...

Крилете си за тебе
аз държа...
НА ТЕБЕ ДАВАМ ГИ!!!
Да дойдеш ти оттам...
на Ангелски крила
понесен... ;(

ЕЛА, ЛЮБОВ!
ЕЛА!!! ;(

Накарай пак Сърцето ми
ДА ПЕЕ...
Както някога...
НЯКОГА!
Тогаз...
Когато с влюбен глас
издиша кротко ;(
НЕЖНО...

"ОБИЧАМ ТЕ!!!
ЛЮБИМА МОЯ!
ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!
ЛЮБИМА МОЯ,
Нежна дивна Фея!..."

Чакам те със цвете във ръка... ;(
както някога, Любов НЕЗЕМНА!
Пиша стих след стих...
за тебе ги редя... ;(
защото знам...
ОБИЧАШ ГИ ;(
и знам, че ако Ангел си сега...
пак в стиховете ми
ще виждаш Своята жена...
Онази...
Дето с две празни чаши
и с две вплетени сърца...
сама стои...
с вкопани днес...
във каменна земя...
Неми...
но благи ходила...

Очите ми са плахи езера ;(
и топла е водата там...
Във тях Ти плуваш,
МОЙ!
ВЪЛШЕБЕН ЛЕБЕД! ;(
И пееш ми...
ОНЕЗИ...
тъй обичани от мен слова...

"ОБИЧАМ ТЕ!!!
ЛЮБИМА МОЯ!
ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!"

Извикай ми!
Както някога...
ТОГАЗ! ;(

"ЗА ТЕБ ДОЙДОХ!
ЗА ТЕБ! ЛЮБОВ!"

 

http://www.vbox7.com/play:0d1af2e5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...