Лицето ми го няма Днес,
ЛЮБОВ!
... а само празна Нежност
зее...

Ръцете ми ги няма Днес,
ЛЮБОВ!
... а само сухи клонки
в нозете ми копнеят ;(

Косите ми ги няма...
ДНЕС...
ЛЮБОВ!
... окапали листа са
под тялото на Есенна Бреза,
застинала на Праг самотен ;(

Едва прокрадва се
във мене Утрото сега
и всеки ден...
Небето ми чернее ли...
Чернее ;(

и стича се от него
чиста езерна вода,
която носи в себе си
Тъга...
ЖАЛЕЯ ТЕ, ЛЮБОВ!
ЖАЛЕЯ!!! ;(
И викам те да се завърнеш
от Смъртта...
И викам те...
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ!!!

Нозете си...
във каменна земя
Вкопах ;(
Заринах ги...
почти до колена...
ЗАЩО СА МИ!!! ;(
щом трябва да стоя...
В НЕМИЛОСТ ТУК...
Безлика...
мръзнеща Естрела...

Крилете си за тебе
аз държа...
НА ТЕБЕ ДАВАМ ГИ!!!
Да дойдеш ти оттам...
на Ангелски крила
понесен... ;(

ЕЛА, ЛЮБОВ!
ЕЛА!!! ;(

Накарай пак Сърцето ми
ДА ПЕЕ...
Както някога...
НЯКОГА!
Тогаз...
Когато с влюбен глас
издиша кротко ;(
НЕЖНО...

"ОБИЧАМ ТЕ!!!
ЛЮБИМА МОЯ!
ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!
ЛЮБИМА МОЯ,
Нежна дивна Фея!..."

Чакам те със цвете във ръка... ;(
както някога, Любов НЕЗЕМНА!
Пиша стих след стих...
за тебе ги редя... ;(
защото знам...
ОБИЧАШ ГИ ;(
и знам, че ако Ангел си сега...
пак в стиховете ми
ще виждаш Своята жена...
Онази...
Дето с две празни чаши
и с две вплетени сърца...
сама стои...
с вкопани днес...
във каменна земя...
Неми...
но благи ходила...

Очите ми са плахи езера ;(
и топла е водата там...
Във тях Ти плуваш,
МОЙ!
ВЪЛШЕБЕН ЛЕБЕД! ;(
И пееш ми...
ОНЕЗИ...
тъй обичани от мен слова...

"ОБИЧАМ ТЕ!!!
ЛЮБИМА МОЯ!
ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!"

Извикай ми!
Както някога...
ТОГАЗ! ;(

"ЗА ТЕБ ДОЙДОХ!
ЗА ТЕБ! ЛЮБОВ!"

http://www.vbox7.com/play:0d1af2e5