Остави ме на мира, Съдба!
Уморих се все тебе да слушам.
Ти ме мачкаш.Аз дишам едва.
И в море от печал лъкатуша.
И не ти ли омръзна, кажи,
да ме ръфаш с проядени зъби,
да ме мамиш с хиляда лъжи
и товарът ти все да ме ръби?
Откажи се, Съдба, нямаш шанс.
Не точи прегладняла секира.
Греховете платих си в аванс
до петак....Остави ме на мира!