...остави нещо от мен за поникване 

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

• Josarian (Мариана Иванова)

  2015-06-25T17:08:39+03:00
  След многократно четене, най–накрая те разбрах...
• vega666 (Младен Мисана)

  2015-06-25T13:34:11+03:00
  Не мога да умра, Станиславе, защото съм отдавна мъртъв. Аз не съм от този свят.
• stoyna (Стойна Димова)

  2015-06-25T11:26:33+03:00
  С тревожно предчуствие,
  "Болка, обърканост и ужас
  бавно и жестоко в мен изгарят."
  -------------------------------
  "Част от душата ми остава, Любов,
  остави нещо от мен за поникваме!"
  Това е инстинкта за самосъхранение и продължение на съществувавето.
  Поздрав за силната и мъдра творба и по-ведро настроение!
• ParvaNova (Ренета Първанова)

  2015-06-25T10:29:41+03:00
  Харесах, Станиславе!
• Tilenus (Станислав Русев)

  2015-06-25T02:36:51+03:00
  Оопсс...,издъних се, нали?
  https://www.youtube.com/watch?v=NIDX18Xl16s
  това ми е много съкровено, поздрвявам те...
• Tilenus (Станислав Русев)

  2015-06-25T01:55:07+03:00
  Приятно ми е, че се запознахме Лиса.
• Tilenus (Станислав Русев)

  2015-06-25T01:15:20+03:00
  Помислих те за умрял, но...
  човека умира, нали... Благодаря.
• vega666 (Младен Мисана)

  2015-06-25T01:01:59+03:00
  "Сякаш нещо предстои,
  така всички ме гледат...
  Нещо ще стане с мен?
  Облаци ме затрупват..."
  
  В тези оригинални редове е заключена ценността на стихотворението ти, Станиславе! Поздрав!