...остави нещо от мен за поникване

Поезия » Друга

549 0 8

Защо всичко боли,
а нямам рани по тялото?
Сякаш нещо предстои,
така всички ме гледат...

Нещо ще стане с мен?
Облаци ме затрупват...
Болка, объркване и ужас,
бавно и жестоко в мен играят.

Вземи се навали!
Смъкни плътта от костите!
Лодката ми потопи,
рибари да няма повече!

Част от душата остави Любов,
остави нещо от мен за поникване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Josarian (Мариана Иванова)

След многократно четене, най–накрая те разбрах...

2015-06-25T17:08:39+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Не мога да умра, Станиславе, защото съм отдавна мъртъв. Аз не съм от този свят.

2015-06-25T13:34:11+03:00
stoyna (Стойна Димова)

С тревожно предчуствие,
"Болка, обърканост и ужас
бавно и жестоко в мен изгарят."
-------------------------------
"Част от душата ми остава, Любов,
остави нещо от мен за поникваме!"
Това е инстинкта за самосъхранение и продължение на съществувавето.
Поздрав за силната и мъдра творба и по-ведро настроение!

2015-06-25T11:26:33+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Харесах, Станиславе!

2015-06-25T10:29:41+03:00
Tilenus (Станислав Русев)

Оопсс...,издъних се, нали?
https://www.youtube.com/watch?v=NIDX18Xl16s
това ми е много съкровено, поздрвявам те...

2015-06-25T02:36:51+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0