Jun 25, 2015, 12:07 AM  

...остави нещо от мен за поникване

  Poetry » Other
550 0 8

Защо всичко боли,
а нямам рани по тялото?
Сякаш нещо предстои,
така всички ме гледат...

Нещо ще стане с мен?
Облаци ме затрупват...
Болка, объркване и ужас,
бавно и жестоко в мен играят.

Вземи се навали!
Смъкни плътта от костите!
Лодката ми потопи,
рибари да няма повече!

Част от душата остави Любов,
остави нещо от мен за поникване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • След многократно четене, най–накрая те разбрах...
  • Не мога да умра, Станиславе, защото съм отдавна мъртъв. Аз не съм от този свят.
  • С тревожно предчуствие,
    "Болка, обърканост и ужас
    бавно и жестоко в мен изгарят."
    -------------------------------
    "Част от душата ми остава, Любов,
    остави нещо от мен за поникваме!"
    Това е инстинкта за самосъхранение и продължение на съществувавето.
    Поздрав за силната и мъдра творба и по-ведро настроение!
  • Харесах, Станиславе!
  • Оопсс...,издъних се, нали?
    https://www.youtube.com/watch?v=NIDX18Xl16s
    това ми е много съкровено, поздрвявам те...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...