Остави се либе, остави се!
Мен баща ми със ракия ме закърми.
Всяка вечер ми завързваше косите.
А сутрин рано ме изпращаше на къра.
Остави се, либе, остави се!
Колко съм проклета не ме знаеш.
Чупя със очите си лозите,
вино да се лее до безкрая.
А белите ми, леко румени страни,
на ужким само толкова са нежни...
Господ знае колко ги боли,
от удари, задето съм небрежна. ...