Още помня колко силно ме прегърна,
миналото лято, когато ме видя
и как към теб аз бързо се затичах,
без да се огледам даже за кола....

И как всичко беше толкова красиво
и как блестяха твоите кафяви очи,
и колко трудно беше да ти кажа,
че те обичам, а ти трябваше да си вървиш....

Сега се сещам как те хванах за ръката
и вървяхме заедно един до друг....
Дори момента в който подарих ти аз цветята
пред океана син и хорските очи....

Без да се усетим настъпи септември
и ти трябваше далеч да заминаваш,
а аз на гарата със сълзи на очи си знаех,
че ще оставиш спомен, който цял живот ще ме изгаря!

Калоян Калинов