Остави сърцето си да ме обича
бъди в живота ми надежда.
Душите тъй силно се привличат,
любов сме, в рая що отвежда.
Излез под капките дъждовни
и вдишвай на живота аромата.
В дъгата няма мигове лъжовни,
усещай ласките на вятъра в косата.
Бягахме със теб от самотата,
търсихме се в смях, отекващ звънко.
Намерихме се в пълнотата
на едно "обичам те", заявено гръмко.
Не искай слънцето, луната
да светят в тъмни дни и нощи.
Поискай с молитва тиха от съдбата
да ни дари от тази ярка обич още.
В очите ти се раждат световете,
ухаеш ми на люлякова страст.
Прелестна и нежна като цвете,
отдай се на любовната ми власт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
