16.12.2008 г., 9:01

Остави сърцето си да ме обича

911 0 12
Остави сърцето си да ме обича,
бъди в живота ми надежда.
Душите тъй силно се привличат,
любов сме, в рая що отвежда.

Излез под капките дъждовни
и вдишвай на живота аромата.
В дъгата няма мигове лъжовни,
усещай ласките на вятъра в косата.

Бягахме със теб от самотата,
търсихме се в смях, отекващ звънко.
Намерихме се в пълнотата
на едно "обичам те", заявено гръмко.

Не искай слънцето, луната
да светят в тъмни дни и нощи.
Поискай с молитва тиха от съдбата
да ни дари от тази ярка обич още.

В очите ти се раждат световете,
ухаеш ми на люлякова страст.
Прелестна и нежна като цвете,
отдай се на любовната ми власт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...