Dec 16, 2008, 9:01 AM

Остави сърцето си да ме обича

  Poetry » Love
914 0 12
Остави сърцето си да ме обича,
бъди в живота ми надежда.
Душите тъй силно се привличат,
любов сме, в рая що отвежда.

Излез под капките дъждовни
и вдишвай на живота аромата.
В дъгата няма мигове лъжовни,
усещай ласките на вятъра в косата.

Бягахме със теб от самотата,
търсихме се в смях, отекващ звънко.
Намерихме се в пълнотата
на едно "обичам те", заявено гръмко.

Не искай слънцето, луната
да светят в тъмни дни и нощи.
Поискай с молитва тиха от съдбата
да ни дари от тази ярка обич още.

В очите ти се раждат световете,
ухаеш ми на люлякова страст.
Прелестна и нежна като цвете,
отдай се на любовната ми власт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...