Роби (Роберт)
511 3523
5.03.2017 г., 8:09 ч.  

И днес заспивам със надежда 

  Поезия » Любовна
915 4 9

От две посоки бързахме един към друг
като задъхани насрещни влакове
за срещата – на тази малка гара тук...
Но не такава с тебе я очаквахме...

Рисували я бяхме двама - щрих след щрих,
и ден след ден извайвахме картината,
родена във мечтите  като хубав стих,
с емоция от багри ненадминати!...

Играеше ветрец във утринния час,
а от полето кимаха ни нежни макове,
от клоните разнасяше се птичи глас...
И бързаха насрещните ни влакове...

Но профучаха за един-единствен миг
един край друг, а пуста беше гарата...
В душите ни избухна като пламък вик:
„Недейте!... Спрете!... Накъде ни карате?...”

И пронизително изсвири всеки влак
сигнал за поздрав или за раздялата,
а релсите потракваха ритмично в такт,
въпрос за срещата -  не състояла се...

И сложи този ден в душите ни клеймо,
като за важна телеграма -  неполучена...
И днес заспивам със надежда: а, дано!...
И все оставям си вратата незаключена...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??