И днес заспивам със надежда
От две посоки бързахме един към друг
като задъхани насрещни влакове
за срещата – на тази малка гара тук...
Но не такава с тебе я очаквахме...
Рисували я бяхме двама - щрих след щрих,
и ден след ден извайвахме картината,
родена във мечтите като хубав стих,
с емоция от багри ненадминати!...
Играеше ветрец във утринния час,
а от полето кимаха ни нежни макове,
от клоните разнасяше се птичи глас...
И бързаха насрещните ни влакове...
Но профучаха за един-единствен миг
един край друг, а пуста беше гарата...
В душите ни избухна като пламък вик:
„Недейте!... Спрете!... Накъде ни карате?...”
И пронизително изсвири всеки влак
сигнал за поздрав или за раздялата,
а релсите потракваха ритмично в такт,
въпрос за срещата - не състояла се...
И сложи този ден в душите ни клеймо,
като за важна телеграма - неполучена...
И днес заспивам със надежда: а, дано!...
И все оставям си вратата незаключена...
© Роберт All rights reserved.
