Всяка сутрин, всеки ден
ти живееше за мен!
Обичаше ме и не беше така,
както е сега!
Помниш ли моитe устни,
сега така горчиво вкусни?
Аз помня твоите - всичко помня...
и всичко за болката ми напомня!
Лъжа е, че те мразя,
но в краката ти няма да лазя!
Имам си достойнство и знам,
че ти няма да останеш сам!
Ще си намериш нова,
нали си Казанова...
Не ти пука - осъзнавам това
и ще си остана сама!
Така силно те обикнах,
не съм като теб - не само свикнах
с любовта!
За мен лъжа тя никога не е била,
но сега няма смисъл да говоря,
за обич с теб не мога да споря!
Подарих ти сърцето си,
оставих ти много мигове, от болката откраднати...
А ти така ме измами.
Лъжеше, дори когато ми казваше - жена ми...
Аз не съм за теб желаното момиче,
така че, бягай надалече,
писна ми от лъжи вече!
Обичам те, но не ти вярвам!
Нямам какво друго да казвам!
Само усещам, че не си бил мой,
съжалявам, но необичайно за мен - оставям те без бой!
За тебе няма да се боря,
щом не искаш да съм твоя!