Острите токчета
Острите токчета
Острите токчета пронизват сърцата на паветата
и тихо стенейки изпукват, но не от болка, от
копнеж по красотата, дето ги настъпи.
Острите токчета бяха напрегнати, не е лесно
да носят подобна отговорност.
Трябва да я запазят до срещата, но всъщност
завинаги.
Дърветата, уж невинно, милват главата и с клони.
А други пък смело намигат с листо.
Но острите токчета бързат, не ги интересуват
подобни неща.
Слънцето близва косата и за да искри.
А вятърът, немирния вятър не смее
да кихне дори.
Готово,
устните намерени,
очите изпълнени,
острите токчета могат да си починат
на пода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чонова Всички права запазени
Супер е!