Острите токчета

11.01.2008 г., 10:47 ч.

Поезия » Друга

735 0 4

Острите токчета

Острите токчета пронизват сърцата на паветата

и тихо стенейки изпукват, но не от болка, от

копнеж по красотата, дето ги настъпи.

Острите токчета бяха напрегнати, не е лесно

да носят подобна отговорност.

Трябва да я запазят до срещата, но всъщност

завинаги.

Дърветата, уж невинно, милват главата и с клони.

А други пък смело намигат с листо.

Но острите токчета бързат, не ги интересуват

подобни неща.

Слънцето близва косата и за да искри.

А вятърът, немирния вятър не смее

да кихне дори.

Готово,

устните намерени,

очите изпълнени,

острите токчета могат да си починат

на пода.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.