Острите токчета
Острите токчета
Острите токчета пронизват сърцата на паветата
и тихо стенейки изпукват, но не от болка, от
копнеж по красотата, дето ги настъпи.
Острите токчета бяха напрегнати, не е лесно
да носят подобна отговорност.
Трябва да я запазят до срещата, но всъщност
завинаги.
Дърветата, уж невинно, милват главата и с клони.
А други пък смело намигат с листо.
Но острите токчета бързат, не ги интересуват
подобни неща.
Слънцето близва косата и за да искри.
А вятърът, немирния вятър не смее
да кихне дори.
Готово,
устните намерени,
очите изпълнени,
острите токчета могат да си починат
на пода.
© Мария Чонова All rights reserved.
Супер е!