2.02.2015 г., 18:16

Остро

500 0 4

Не ми позволявай
да се превърна в мъгла!
Не -
в мараня
не ми позволявай
да се превърна,
когато
говориш за себе си
ето така,
като малко дете,
излъгано!

 

Не ми позволявай
да заболи
онзи трън,
най-големият,
дето драска в гърлото;
да смъди;
да ми текнат сълзи;
като вятър
да сменят думите ми
посоките си,
тези мои думи безпътни!

 

И не ми позволявай,
като камъче
от ръба на остри скали,
да отроня
мълчание!

 

Във престорена кротост
просто ще се смаля
и кой знае къде
ще заскита душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...