2.02.2015 г., 18:16

Остро

499 0 4

Не ми позволявай
да се превърна в мъгла!
Не -
в мараня
не ми позволявай
да се превърна,
когато
говориш за себе си
ето така,
като малко дете,
излъгано!

 

Не ми позволявай
да заболи
онзи трън,
най-големият,
дето драска в гърлото;
да смъди;
да ми текнат сълзи;
като вятър
да сменят думите ми
посоките си,
тези мои думи безпътни!

 

И не ми позволявай,
като камъче
от ръба на остри скали,
да отроня
мълчание!

 

Във престорена кротост
просто ще се смаля
и кой знае къде
ще заскита душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...