Не ми позволявай
да се превърна в мъгла!
Не -
в мараня
не ми позволявай
да се превърна,
когато
говориш за себе си
ето така,
като малко дете,
излъгано!
Не ми позволявай
да заболи
онзи трън,
най-големият,
дето драска в гърлото;
да смъди;
да ми текнат сълзи;
като вятър
да сменят думите ми
посоките си,
тези мои думи безпътни!
И не ми позволявай,
като камъче
от ръба на остри скали,
да отроня
мълчание!
Във престорена кротост
просто ще се смаля
и кой знае къде
ще заскита душата ми.
© Павлина Гатева Всички права запазени