Feb 2, 2015, 6:16 PM

Остро

  Poetry » Love
502 0 4

Не ми позволявай
да се превърна в мъгла!
Не -
в мараня
не ми позволявай
да се превърна,
когато
говориш за себе си
ето така,
като малко дете,
излъгано!

 

Не ми позволявай
да заболи
онзи трън,
най-големият,
дето драска в гърлото;
да смъди;
да ми текнат сълзи;
като вятър
да сменят думите ми
посоките си,
тези мои думи безпътни!

 

И не ми позволявай,
като камъче
от ръба на остри скали,
да отроня
мълчание!

 

Във престорена кротост
просто ще се смаля
и кой знае къде
ще заскита душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...