22.01.2008 г., 11:06

Остров

551 0 3

Остров

 

Морските вълни, продупчени са от весла

и оттам безвременно изтича пясък.

Забравени, глухите села

изгубват се във морски блясък.

 

Потопени, лодките са в безметежност,

продънени от заседяло време.

Липсва вятър, липсва нежност.

Превърнато е всичко в бреме.

 

Небето лумна в пламъците вечни –

опариха морето. Изгаряха звезди.

Чезнеха и космосите млечни –

и остров от непознати чувства се роди.

 

20:55

21.12.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • тъжно и някак споделено неспокойствие...
    чудесно боравиш с думите...докосваш.
    с обич, Християн.
  • Каквото и да напиша, няма да е достатъчно...
    Определено твоя стих е един от най-хубавите, описал си една прекрасна картина!!!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...