Остров без име
Свечери се в косите ти и - бризът вейна звезда...
Прегоря хоризонтът в жарава на летния залез,
а по стъпките наши на пясъка заревнува вълна...
На смълчания кей на надеждата - фар с устни палим.
Погледни как измамно морето обича брега -
всеки порив пенлив е солена раздяла -
цяла вечност ухажва в прибои горещата плът
на изящната пясъчна дюна – обла и бяла..
Ще ти гледам на топла прегръдка и нежна ръка...
на бутилка пенливо и трепетно - смеещо вино.
Ще я пуснем с писмо от мечтите си на сутринта,
към сърцето на обич изгубена - остров без име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
