3.01.2010 г., 23:28

Остров без палми

1.1K 0 6

Това е остров

върху скали, излети от корпуси на кораби.

Остров на няколко робинзоновци -

изменници, съсекли дни, години и луни.

Това са улиците,

минаващи през Гринуич

на голямата ми илюзия.

Изблиците и бягството от стрес,

пазарувайки от Примарк.

Това е остров с улици,

по които пиянски и профански

изливат нуждите си дрогирани кончета

и, минавайки,

може да те плеснат отзад,

показвайки колко те харесват.

Улиците,

по които търкаш раните на собствените си пети.

Остров

на възроденото ми отчаяние

и обкръжение от "оптимисти"

в егоцентрична тишина.

Гробница на кораби.

Подлютените ми устни шепнат мантри,

а молитвите изричам отзад-напред,

за да не ме чуе някой.

Очите са празни от пустош...

Ако имам няколко семена,

ще си посея палми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Подлютените ми устни шепнат мантри,
    а молитвите изричам отзад-напред,
    за да не ме чуе някой.
    Очите са празни от пустош...
    Ако имам няколко семена,
    ще си посея палми."
    какво, да кажа...ти си казала, каквото трябва!!!
  • Благодаря ви!
    t.
  • Поздравления!
    Щастлива Нова година! С много палми!
  • Много е хубаво!
    Поздравления!
    А как се стига до острова!
  • !!!*

    възхитително!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...